inaKills
inaKills
Самота?

Тя отново е тук. Усещам я в себе си,толкова студена,толкова плътна и истинска. Нагло заела цялото пространство в топлото ми тяло. Само чака удобен момент,за да се появи,да заеме удобна поза на удобно място в мен и да не помръдне докато не настане ужасния мрак. Вкопчила се в мен изпива и последната ми капка надежда,за светлина. Ясно ми показва,че тя няма да се върне,едва ли не ме убеждава,че тя не съществува или, че тя не се случва на случайни хора. Иска да ме притежава,иска да живее в човешко тяло и да усети удоволствието на страданието. Неговата тежест и значение,която те отвежда в далечна студена земя,където светлина там не е попадала. Предаваш се,стоиш и чакаш,чакаш нещото да се случи,но то знае кога точно да се появи – когато не очакваш. Когато си на сигурен път,спокоен,че всичко се нарежда и тогава се случва неизбежното. Тя се връща и заема царското си място. А ти без да се противиш свеждаш глава и тръгваш подир нея. 

1 note